Каквото повикало, такова се обадило
Гарелов, за какво се правиш на ощипана госпожица
Единодушно е мнението, че България е в тежка политическа рецесия. Различни са мненията по какъв начин може да се излезе от нея. Аз персонално настоявам, че тази рецесия е нещо добре познато и даже общоприетоо в страните, където се практикува партийнолистовата изборна система. И това явно е по този начин, само че в нашата страна най-трудно се потвърждава очевидното.
Диагнозата е ясна, ясно е и лекуването – мажоритарни избори. Разбира се, българската олигархия и нейните служебни политолози няма да ви го кажат, тъй като “власт с кръв се взема и с кръв се дава ” изключително когато е плячкосана.
“Партньорите ” също не дават, защото задачата им е да сложат нашийник на българските партии. Ако те дадат малко власт на народа – това става невероятно. Затова непрекъснато ни се оферират едни неуместни хрумвания за излаз от рецесията – я промяна на правосъдната система поради една персона, я Велико национално заседание, я чисто нова конституция, президентска република, я Мария Габриел като политически пленник.
Изписал съм десетки публикации, с цел да обясня за какво тези решения са подправени и кое е вярното. Има си отворена врата, би трябвало единствено да минем през нея. Вместо това политиците и техните тролове непрекъснато рисуват порти върху стената и споделят: “Мини отсам! ”.
Това мое занимание няма нищо общо с личностите на моите съперници, които дълбоко уважавам
и се старая да не ги жегвам на персонална основа. Дълбоко почитам и сътрудника Гарелов, само че той също нарисува една подправена врата – предложи като излаз от рецесията да възприемем гръцката изборна система (не актуалната, а предходната и следващата). Тя също е партийнолистова, само че дава 50 мандата бонус на партията, която се класира преди всичко.
Представете си да вземем за пример ГЕРБ да бе взел бонус от 50 мандата на 4 април 2021 година – общо щеше да има 125 (всъщност аритметиката е малко по-сложна, само че резултатът щеше отново да е еднопартийно мнозинство). Иди ги чегъртай тогава! Последния път, когато една партия взе цялостно болшинство в Народното събрание, бе Българска социалистическа партия при Виденов. Това щеше да е идващият. И след това... бедна ви е фантазията.
Онези кюлчета в чекмеджето съгласно мен са тъпа имитация, само че при гръцката система щяха да са същински. И нямаше да са единствено в едно чекмедже, а щяха да запълват
няколко дрешника с кюлчета
Защото в Гърция тъкмо това се случи – с помощта на перверзната си изборна система тя бе грубо ограбена от своя хайлайф, а по-късно и от интернационалния, а в този момент целият народ заплаща сметката. Трябва да си ударен с паве по главата, с цел да даваш за образец модерната гръцка народна власт.
Така че за мен е наложително да обясня за какво гръцкият “бонус ” е нездравословна концепция. Но аз с нищо не наскърбявам личността на самия господин Гарелов, та да реагира като ощипана госпожица в своята публикация опровергаване със заглавие “Кажи си, Валери! ”. Ами ето, споделям си! Защо, бих го попитал аз, би трябвало все да взимаме образец от оставачите, а не от отличниците по народна власт, като да вземем за пример Англия, Франция, Съединени американски щати, Канада, Швейцария?
Ако този въпрос го наскърбява, не мога да му оказа помощ. Явно господин Гарелов не е наясно с жанра на идейния спор, защото ми отвръща със залп от персонални обиди – упреква ме във надменност, “мутренски непукизъм ”, “байганьовски цинизъм ”, припомня за “книжката на Софиянски ” и цялостен куп други ласкателства, които няма да изреждам. И като си поема мирис, прибавя: “Не, аз няма да го атакувам, само че поради читателите на уважавания вестник ще внеса малко изясненост по тематиката ”.
Е, като няма да ме нападаш, колега Гарелов, защо включи лайномета на макс? Не ти ли се коства, че цапаш себе си? И с какво моята скромна персона е натрупала у теб такова яростно напрежение?
Г-н Гарелов си е въобразил, че е воин на моята публикация със заглавие “АКО Политическа партия И ГЕРБ МИНАТ ПОД ВЕНЧИЛОТО, БРАКЪТ ЩЕ Е ДО ГРОБ ”. Той не е. Освен това си е въобразил, че съгласно мен някой му плащал да предлага гръцката скица. Няма такова нещо! Не съм и помислил!
Първо, моята публикация е отдадена на напълно друга тематика, която си проличава от заглавието. Някъде към края, като една от дребните подтеми, давам образец с гръцката система и тогава загатвам предлагането на безпределно уважавания от мен господин Гарелов, комуто се удивлявам.
Споменах ли към този момент, че се удивлявам? Следва ново подзаглавие, нова подтема на нов абзац с тези думи:
“Както споделяше един, не е допустимо да убедиш някого в очевидната истина, в случай че му се заплаща да не бъде уверен. Има един прочут професор по политология, с който постоянно диспутирам във фейса. Естествено – за изборната система. Онзи ден той реши да ми помогне по пътя към просвещението: -... ”, и след това изтъквам какво ми е написал професорът във фейса.
Очевидно е, че става дума за професора, а не за господин Гарелов, който в този абзац към този момент не е предмет на моята публикация. Той нито е професор, нито политолог, та да припознава себе си. Няма по какъв начин да види в това персонална засегнатост, в случай че не си я търси. Но аз и тук отхвърлям да се заяждам с него. Казах ли към този момент, че за мен господин Гарелов е прелестен сътрудник и човек, от който се удивлявам?
Професорът прочее е същински и в действителност получава грантове, с цел да прокарва евроатлантизма, само че аз не давам името му, защото и него не желая да наскърбявам. Уважавам го безпределно. Не става дума за него самия, а за тезата му, която битува необятно в българските “академични ” среди. Тя очевидно е въодушевена от грантовете и от поръчките, на които тази общественост разчита повече, в сравнение с мизерните академични заплати.
И в това аз не виждам нищо неоправдателно.
Човек би трябвало да служи някому, за да се препитава, а и политологията винаги е обслужвала властовите елити
Е, има и популярни изключения. Признавам, и аз бих взел някой и различен грант, само че уви – никой не ми дава, защото нито съм професор, нито доцент. Например бих предложил един “проект ”, с който да защитя американската, британската и френската изборни системи от клеветите на българските професори по политология.
Къде гледа фондацията “Америка за България ”? Ето ме, тук съм! Не ви ли би трябвало някой да “изпере ” Чичо Сам?
Но каква е тезата на уважаемия професор? Според него изборната система не е причина за рецесията, защото тя е една условност, която доста малко въздейства на демокрацията. Това не е нещо ново. Можем да го открием още в остарялата марксистка теза, че изборите са машинация, защото прокарват ползите на буржоазията, а не на работническата класа. Това изказване е добре създадено в научния комунизъм, само че го има и в трудовете на редица по-стари консервативни и демократични мислители. В предишния век е подето и от фашистките политолози, а в наше време – от родните грантоеди. Според тях демокрацията единствено пречи на демокрацията.
Но има и противоположна, демократична школа, която твърди, че изборната система е нещо извънредно значимо! Че тя предопределя и характера на политическите партии, и естеството на политическия живот в страната. Аз персонално съчувствува на това мнение и съм добре квалифициран да го пазя против който и да е български професор с цитати и причини на други, международни професори.
А с многоуважаемия Гарелов не виждам смисъл да диспутирам. Така че въобще не става дума за теб, уважаеми сътрудник Гарелов. Сигурен съм, че никой не ти е платил! Ти си почтен! Това задоволително ли е, с цел да се успокоиш? Да донеса букет с хризантеми и бутилка узо? Или да съчиня сонет?
Единодушно е мнението, че България е в тежка политическа рецесия. Различни са мненията по какъв начин може да се излезе от нея. Аз персонално настоявам, че тази рецесия е нещо добре познато и даже общоприетоо в страните, където се практикува партийнолистовата изборна система. И това явно е по този начин, само че в нашата страна най-трудно се потвърждава очевидното.
Диагнозата е ясна, ясно е и лекуването – мажоритарни избори. Разбира се, българската олигархия и нейните служебни политолози няма да ви го кажат, тъй като “власт с кръв се взема и с кръв се дава ” изключително когато е плячкосана.
“Партньорите ” също не дават, защото задачата им е да сложат нашийник на българските партии. Ако те дадат малко власт на народа – това става невероятно. Затова непрекъснато ни се оферират едни неуместни хрумвания за излаз от рецесията – я промяна на правосъдната система поради една персона, я Велико национално заседание, я чисто нова конституция, президентска република, я Мария Габриел като политически пленник.
Изписал съм десетки публикации, с цел да обясня за какво тези решения са подправени и кое е вярното. Има си отворена врата, би трябвало единствено да минем през нея. Вместо това политиците и техните тролове непрекъснато рисуват порти върху стената и споделят: “Мини отсам! ”.
Това мое занимание няма нищо общо с личностите на моите съперници, които дълбоко уважавам
и се старая да не ги жегвам на персонална основа. Дълбоко почитам и сътрудника Гарелов, само че той също нарисува една подправена врата – предложи като излаз от рецесията да възприемем гръцката изборна система (не актуалната, а предходната и следващата). Тя също е партийнолистова, само че дава 50 мандата бонус на партията, която се класира преди всичко.
Представете си да вземем за пример ГЕРБ да бе взел бонус от 50 мандата на 4 април 2021 година – общо щеше да има 125 (всъщност аритметиката е малко по-сложна, само че резултатът щеше отново да е еднопартийно мнозинство). Иди ги чегъртай тогава! Последния път, когато една партия взе цялостно болшинство в Народното събрание, бе Българска социалистическа партия при Виденов. Това щеше да е идващият. И след това... бедна ви е фантазията.
Онези кюлчета в чекмеджето съгласно мен са тъпа имитация, само че при гръцката система щяха да са същински. И нямаше да са единствено в едно чекмедже, а щяха да запълват
няколко дрешника с кюлчета
Защото в Гърция тъкмо това се случи – с помощта на перверзната си изборна система тя бе грубо ограбена от своя хайлайф, а по-късно и от интернационалния, а в този момент целият народ заплаща сметката. Трябва да си ударен с паве по главата, с цел да даваш за образец модерната гръцка народна власт.
Така че за мен е наложително да обясня за какво гръцкият “бонус ” е нездравословна концепция. Но аз с нищо не наскърбявам личността на самия господин Гарелов, та да реагира като ощипана госпожица в своята публикация опровергаване със заглавие “Кажи си, Валери! ”. Ами ето, споделям си! Защо, бих го попитал аз, би трябвало все да взимаме образец от оставачите, а не от отличниците по народна власт, като да вземем за пример Англия, Франция, Съединени американски щати, Канада, Швейцария?
Ако този въпрос го наскърбява, не мога да му оказа помощ. Явно господин Гарелов не е наясно с жанра на идейния спор, защото ми отвръща със залп от персонални обиди – упреква ме във надменност, “мутренски непукизъм ”, “байганьовски цинизъм ”, припомня за “книжката на Софиянски ” и цялостен куп други ласкателства, които няма да изреждам. И като си поема мирис, прибавя: “Не, аз няма да го атакувам, само че поради читателите на уважавания вестник ще внеса малко изясненост по тематиката ”.
Е, като няма да ме нападаш, колега Гарелов, защо включи лайномета на макс? Не ти ли се коства, че цапаш себе си? И с какво моята скромна персона е натрупала у теб такова яростно напрежение?
Г-н Гарелов си е въобразил, че е воин на моята публикация със заглавие “АКО Политическа партия И ГЕРБ МИНАТ ПОД ВЕНЧИЛОТО, БРАКЪТ ЩЕ Е ДО ГРОБ ”. Той не е. Освен това си е въобразил, че съгласно мен някой му плащал да предлага гръцката скица. Няма такова нещо! Не съм и помислил!
Първо, моята публикация е отдадена на напълно друга тематика, която си проличава от заглавието. Някъде към края, като една от дребните подтеми, давам образец с гръцката система и тогава загатвам предлагането на безпределно уважавания от мен господин Гарелов, комуто се удивлявам.
Споменах ли към този момент, че се удивлявам? Следва ново подзаглавие, нова подтема на нов абзац с тези думи:
“Както споделяше един, не е допустимо да убедиш някого в очевидната истина, в случай че му се заплаща да не бъде уверен. Има един прочут професор по политология, с който постоянно диспутирам във фейса. Естествено – за изборната система. Онзи ден той реши да ми помогне по пътя към просвещението: -... ”, и след това изтъквам какво ми е написал професорът във фейса.
Очевидно е, че става дума за професора, а не за господин Гарелов, който в този абзац към този момент не е предмет на моята публикация. Той нито е професор, нито политолог, та да припознава себе си. Няма по какъв начин да види в това персонална засегнатост, в случай че не си я търси. Но аз и тук отхвърлям да се заяждам с него. Казах ли към този момент, че за мен господин Гарелов е прелестен сътрудник и човек, от който се удивлявам?
Професорът прочее е същински и в действителност получава грантове, с цел да прокарва евроатлантизма, само че аз не давам името му, защото и него не желая да наскърбявам. Уважавам го безпределно. Не става дума за него самия, а за тезата му, която битува необятно в българските “академични ” среди. Тя очевидно е въодушевена от грантовете и от поръчките, на които тази общественост разчита повече, в сравнение с мизерните академични заплати.
И в това аз не виждам нищо неоправдателно.
Човек би трябвало да служи някому, за да се препитава, а и политологията винаги е обслужвала властовите елити
Е, има и популярни изключения. Признавам, и аз бих взел някой и различен грант, само че уви – никой не ми дава, защото нито съм професор, нито доцент. Например бих предложил един “проект ”, с който да защитя американската, британската и френската изборни системи от клеветите на българските професори по политология.
Къде гледа фондацията “Америка за България ”? Ето ме, тук съм! Не ви ли би трябвало някой да “изпере ” Чичо Сам?
Но каква е тезата на уважаемия професор? Според него изборната система не е причина за рецесията, защото тя е една условност, която доста малко въздейства на демокрацията. Това не е нещо ново. Можем да го открием още в остарялата марксистка теза, че изборите са машинация, защото прокарват ползите на буржоазията, а не на работническата класа. Това изказване е добре създадено в научния комунизъм, само че го има и в трудовете на редица по-стари консервативни и демократични мислители. В предишния век е подето и от фашистките политолози, а в наше време – от родните грантоеди. Според тях демокрацията единствено пречи на демокрацията.
Но има и противоположна, демократична школа, която твърди, че изборната система е нещо извънредно значимо! Че тя предопределя и характера на политическите партии, и естеството на политическия живот в страната. Аз персонално съчувствува на това мнение и съм добре квалифициран да го пазя против който и да е български професор с цитати и причини на други, международни професори.
А с многоуважаемия Гарелов не виждам смисъл да диспутирам. Така че въобще не става дума за теб, уважаеми сътрудник Гарелов. Сигурен съм, че никой не ти е платил! Ти си почтен! Това задоволително ли е, с цел да се успокоиш? Да донеса букет с хризантеми и бутилка узо? Или да съчиня сонет?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ